Портал за озеленяване, градини, ландшафт, строителство и екология

Във всяка една японска градини винаги преобладават листнодекоративните видове пред цъфтящите. Това значи повече нюанси на зеленото, от колкото пъстри цветни багри. Набляга се на видове, които се променят през сезоните, за да се създаде една динамична природна картина.

Отглеждат се много вечнозелени дървета и храсти, но заедно с тях и доста цъфтящи дървета, храсти и цветя, така че да се допълват взаимно. Климатът в Япония позволява използването на богат видов състав, както в южната част на страната, така и на север. На юг могат да се видят предимно дървовидни палми, цикаси, едър бамбук. На север се срещат и малко по-континентални видове, като иглолистни дървета, бреза, бук, явор, люляк. За наподобяването на японска градина по света се използват всякакви видове, но в една оригинала японска градина винаги присъства палмолистен клен (Acer palmatum) и бамбук (който може да бъде различни видове). Често могат да се видят иглолистни и широколистни вечнозелени дървета, при които короната е оформена като етажи. Изключително впечатляващи растения, за оформянето на които са необходими години труд и постоянство. По разсадниците обикновено се предлагат техни заместители, които далеч не са това, което трябва да бъдат.

За да постигнете реалистичен ефект на автентична японска градина, трябва да подходите като японски ландшафтен архитект – да ги оформите на място.

Друг растителен елемент е японският бонсай. В японската градина, той може да бъде видян в комбинация с камък, на закрито или навън. За предпочитане е сами да отгледате и оформите своето растение, а не да вземете някое на готово.

Покривно озеленяване
Характерното за него е използването на трайни и неподвижни растителни насаждения върху плоска или наклонена покривна конструкция от различен тип, намиращи се на различна височина спрямо хоризонта.Може да се изгради като "интензивно",като се използва традиционното наземно озеленяване с дървесно-храстова и тревисто цветна растителност .Среща се още като използваема покривна градина.
Задължително е многопластовата конструкция с минимална дебелина 25 см. и значителни грижи за подръжка. Във водонаситено състояние натоварването на констукцията е над 300 кг/кв.м. Може да се използва обаче и екстензивно покривно озеленяване с дебелина от 2 до 12-15 см. и максимално олекотена и опростена конструкция. Насажденията са невзискателни (мъхове, сукуленти, житни треви, диви цветя, билки).Теглото във водонаситено състояние е в рамките на 80-170 кг/кв.м.В този случай озеленената площ е неизползваема.Има определени преходни типове като полуинтензивно,полуекстензивно или обикновено интензивно покривно озеленяване.За тях се използват олекотени субстрати.Дебелината на вегетативния пласт е по-голяма (от 10 до 25 см.) и режимът на подържане е полуинтензивен.

Вертикално озеленяване
Технологията за покриване ("опаковане") с лиани е известна като вертикално озеленяване .
Конструкциите за прикрепяне са специфични и се определят в зависимост  от приспособленията за катерене и увиване на използваните лиановидни растения.Най новия вид технология за озеленяване на сградите е вертикалната градина,реализирана за първи път през 1988г. от френския ботаник Патрик Бланк.Това е самостоятелна или окачена констукция,създаваща необходимите условия за развитие предимно на тревиста и храстова растителност.За осигуряване на оптимална влага и хранителен режим на растенията се изгражда специална система с тегло  от около 30 кг/кв.м. заедно с растенията.