Портал за озеленяване, градини, ландшафт, строителство и екология

Във всяка една японска градини винаги преобладават листнодекоративните видове пред цъфтящите. Това значи повече нюанси на зеленото, от колкото пъстри цветни багри. Набляга се на видове, които се променят през сезоните, за да се създаде една динамична природна картина.

Отглеждат се много вечнозелени дървета и храсти, но заедно с тях и доста цъфтящи дървета, храсти и цветя, така че да се допълват взаимно. Климатът в Япония позволява използването на богат видов състав, както в южната част на страната, така и на север. На юг могат да се видят предимно дървовидни палми, цикаси, едър бамбук. На север се срещат и малко по-континентални видове, като иглолистни дървета, бреза, бук, явор, люляк. За наподобяването на японска градина по света се използват всякакви видове, но в една оригинала японска градина винаги присъства палмолистен клен (Acer palmatum) и бамбук (който може да бъде различни видове). Често могат да се видят иглолистни и широколистни вечнозелени дървета, при които короната е оформена като етажи. Изключително впечатляващи растения, за оформянето на които са необходими години труд и постоянство. По разсадниците обикновено се предлагат техни заместители, които далеч не са това, което трябва да бъдат.

За да постигнете реалистичен ефект на автентична японска градина, трябва да подходите като японски ландшафтен архитект – да ги оформите на място.

Друг растителен елемент е японският бонсай. В японската градина, той може да бъде видян в комбинация с камък, на закрито или навън. За предпочитане е сами да отгледате и оформите своето растение, а не да вземете някое на готово.

Мангото е много интересен тропически плод, произхождащ от Индия и Югоизточна Азия. Това е най-консумираният плод в света, свеж, в плодови салати, в плодови пюрета от манго, различни и десерти, парфета, нектар/сок от манго, туршия от манго, консервирано манго, сушено и замразено манго.

Отглежда се на практика в почти всички тропически страни. Основните производители и износители на манго са страни от Азия – Пакистан, Индонезия, Китай, Тайланд, Филипините, Виетнам, Бангладеш. Манго, произведено в Африка е рядкост, а от Индия – почти цялата продукция остава за собствена консумация. Мангото е най-произвежданият (отглеждан) плод в света – обхваща половината от световното количество произведени плодове.

Самото дърво манго е вечнозелено, с много големи размери – достига височина над 40 метра. Клоните му са на гъсто, с плътна листна маса. Ражда много на брой плодове, които узряват за 3-6 месеца. Големината им е около 10-12 см и обикновено се берат докато са все още зелени.

Освен като храна, манго се използва и като оцветител и овкусител в хранително-вкусовата промишленост, в протеинови вафли, шейкове и други.

Плодът на дървото манго е годен за консумация, когато цветът на кората му е жълто-оранжево-червен. Когато мангото е зелено или със зелени петна, значи все още не е узряло, а когато е черно или чернеещо, вече е презряло. Добре е плодът да се консумира до 1 седмица след като узрее.

Наричат плодът манго суперплод, и това не бива да учудва никого. Мангото може да осигури доста от веществата, нужни на тялото, за да се развива добре. Плодовете са богати на витамин C и витамин А, но съдържат и почти всички останали витамини, много минерали (мед, калий предимно), каротиноиди (лутеин, алфа и бета-каротин), флавоноиди (кемпферол), полифеноли (кварцетин), танини, галиева киселина, кафеена киселина.